21.11.2017 год., 21:19 ч.
София
Облачно
6°C
Влажност: 60%
Вятър: 2 m/s СЗ
 
Пловдив
Облачно
7°C
 
Варна
Ясно
4°C
 

Революции

14 юли 2011 год., 08:52 ч. | Коментарите

1407-vt1В този текст няма да стане дума за „Матрицата“. Нито за Великата октомврийска социалистическа революция, нея си я оставям за ноември. Имало и някакви културни революции, но какво им е културното и какво революционното – е съвсем друга тема.

Днес е годишнина от избухването на Френската революция, също и национален празник на Франция. Харесвам Франция и бих празнувал националния й празник, макар че дори френски не знам. Единственото смислено изречение, което някога съм казвал на френски, беше в една квартална видеотека на Клермон Феран. Опитах се няколко пъти да резервирам касета с нов филм, но касетата все я нямаше – въпреки резервациите. Тогава мобилизирах всичките си познания по френски за констатацията, че „са систем авек ла резервасион не марш па“, което би трябвало да значи нещо като: „Тази система с резервацията не работи“. Във Франция имало дори две юлски революции – втората 40-ина година след първата. Нямало телевизия да ги предава директно, но пък Дьолакроа нарисувал сцена от втората. Най-отпред Мариана – топлес, със знаме и мускет.

Освен символи като гилотината или Мариана – революциите имат винаги и конкретни мишени. Например стените на Бастилията, разделили несвободните от условно свободните. Или Берлинската стена, разделила цели два свята. За нея президентът Кенеди изрича знаменитата реплика: „Не ние построихме стената”. Някакви си 40-ина години след това цял свят я видя да пада – благодарение на телевизията.

Бях гимназист, когато се появи албумът „Стената” на „Пинк Флойд”, а скоро и едноименният филм. Там стената минаваше между хората дори. По едно време я взривиха, а едни дечица веднага започнаха да си строят нови стени. „Флойд” излязоха късметлии и 10-ина години след чисто естетския си филм имаха щастието да взривят макет на Берлинската стена в естествен размер. Грандиозно шоу беше, телевизиите на 52 страни са го предавали директно. След седмица ще станат 21 години оттогава. В следващите години стана ежедневие телевизиите предават войни и революции на живо. Например първата война в Залива. Днес и в Ирак е Ден на революцията, не знам точно защо. Напоследък можахме да видим и революциите в арабския свят. Накъде ще поемат „революционираните” общества тепърва ще видим. Резултатите рядко имат връзка със самата революция, доста често това е безсмислена поредица от убийства и насилие. Кой от танцуващите върху развалините на Бастилията или милионите, гледали шоуто на „Пинк Флойд” при Бранденбургската врата, би могъл да предвиди бъдещето, дори най-близкото? Коя от всичките такива крупни и резки обществени промени си е струвала наистина сълзите на едно дете? Което не пречи да се отбелязват годишнините им. С всенародни празненства и военни паради, понякога пак с убийства. Септември 1978, Лондон. Юли 1985, Окланд.

Струва ми се – някой ден неизбежно ще констатираме, че „са систем авек ла революсион не марш па”!

Веселин Тончев е роден през 1962 г. в София. Завършва Химическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и оттогава работи като изследовател в Българската академия на науките.
vesselin.tonchev@novinarium.com


Fatal error: Uncaught Exception: 12: REST API is deprecated for versions v2.1 and higher (12) thrown in /home/novinari/public_html/wp-content/plugins/seo-facebook-comments/facebook/base_facebook.php on line 1044