24.04.2018 год., 10:44 ч.
София
Слънчево
24°C
Влажност: 35%
Вятър: 1 m/s ИЮИ
 
Пловдив
Слънчево
24°C
 
Варна
Слънчево
22°C
 

Революции

14 юли 2011 год., 08:52 ч. | Коментарите

1407-vt1В този текст няма да стане дума за „Матрицата“. Нито за Великата октомврийска социалистическа революция, нея си я оставям за ноември. Имало и някакви културни революции, но какво им е културното и какво революционното – е съвсем друга тема.

Днес е годишнина от избухването на Френската революция, също и национален празник на Франция. Харесвам Франция и бих празнувал националния й празник, макар че дори френски не знам. Единственото смислено изречение, което някога съм казвал на френски, беше в една квартална видеотека на Клермон Феран. Опитах се няколко пъти да резервирам касета с нов филм, но касетата все я нямаше – въпреки резервациите. Тогава мобилизирах всичките си познания по френски за констатацията, че „са систем авек ла резервасион не марш па“, което би трябвало да значи нещо като: „Тази система с резервацията не работи“. Във Франция имало дори две юлски революции – втората 40-ина година след първата. Нямало телевизия да ги предава директно, но пък Дьолакроа нарисувал сцена от втората. Най-отпред Мариана – топлес, със знаме и мускет.

Освен символи като гилотината или Мариана – революциите имат винаги и конкретни мишени. Например стените на Бастилията, разделили несвободните от условно свободните. Или Берлинската стена, разделила цели два свята. За нея президентът Кенеди изрича знаменитата реплика: „Не ние построихме стената”. Някакви си 40-ина години след това цял свят я видя да пада – благодарение на телевизията.

Бях гимназист, когато се появи албумът „Стената” на „Пинк Флойд”, а скоро и едноименният филм. Там стената минаваше между хората дори. По едно време я взривиха, а едни дечица веднага започнаха да си строят нови стени. „Флойд” излязоха късметлии и 10-ина години след чисто естетския си филм имаха щастието да взривят макет на Берлинската стена в естествен размер. Грандиозно шоу беше, телевизиите на 52 страни са го предавали директно. След седмица ще станат 21 години оттогава. В следващите години стана ежедневие телевизиите предават войни и революции на живо. Например първата война в Залива. Днес и в Ирак е Ден на революцията, не знам точно защо. Напоследък можахме да видим и революциите в арабския свят. Накъде ще поемат „революционираните” общества тепърва ще видим. Резултатите рядко имат връзка със самата революция, доста често това е безсмислена поредица от убийства и насилие. Кой от танцуващите върху развалините на Бастилията или милионите, гледали шоуто на „Пинк Флойд” при Бранденбургската врата, би могъл да предвиди бъдещето, дори най-близкото? Коя от всичките такива крупни и резки обществени промени си е струвала наистина сълзите на едно дете? Което не пречи да се отбелязват годишнините им. С всенародни празненства и военни паради, понякога пак с убийства. Септември 1978, Лондон. Юли 1985, Окланд.

Струва ми се – някой ден неизбежно ще констатираме, че „са систем авек ла революсион не марш па”!

Веселин Тончев е роден през 1962 г. в София. Завършва Химическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и оттогава работи като изследовател в Българската академия на науките.
vesselin.tonchev@novinarium.com

1 коментар

  1. Николай Аретов каза:

    Поне доскоро ми се искаше да проверя дали все още „не марш па“. Но остарявам. Все пак…

Добавете коментар

Всички текстове, публикувани на страниците на уебсайта www.Novinarium.com, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Новините са подготвени от репортерите на "Новинариум", като позоваването е задължително. При съставянето на някои новини са използвани информации от БТА, "Фокус", БНТ и БНР.