21.11.2017 год., 21:18 ч.
София
Облачно
6°C
Влажност: 60%
Вятър: 2 m/s СЗ
 
Пловдив
Облачно
7°C
 
Варна
Ясно
4°C
 

Дванадесетият законопроект за българския език

20 юли 2011 год., 16:42 ч. | Коментарите

2007-bogeo1

Борислав Георгиев

Негов вносител и автор (доколкото по смисъла на Закона за авторското право и сродните му права един законопроект може да има автор) е депутатът от БСП Любен Корнезов. В сборника „Закони на/за езика” (София, БАН, ИБЕ, „Хейзъл”, 2004 г. съст. П. Костадинова) в Показалец 1 са изброени всички 11 досегашни законопроекта, нито един от които обаче не стана правен факт.

В сайта на Народното събрание е публикуван законопроектът, но за съжаление не са публикувани мотивите, с които той се внася. А те биха били по-интересни, отколкото е самият текст на законопроекта.

Законопроектът очевидно преследва три цели: да затвърди статута на българския език като официален (особено в районите със смесено население), да запази автентичността на българския език (каквото и да означава това) и да създаде поредната бюрократична структура в държавната администрация – Комисия за опазване и развитие на българския език. Не ни стига Съветът за електронни медии, явно…

Най-задоволително е осъществена първата цел и това си личи от факта, че тя звучи най-смислено. Всъщност тя регламентира съвместното използване на официалния език в държавата и на малцинствените езици.

Недоумение обаче будят следните текстове от законопроекта:

чл. 6 Българският език е задължителен:

8. при наименования на учреждения, населени места, площади, улици и пътни знаци, гранични пунктове, летища, училища, търговски заведения, наименования на фирми, туристически обекти, хотели и ресторанти.

Цяла нощ се глумих над този текст какво точно означава. Ще ви бъда много благодарен, ако ми предложите тълкувания, защото явно оранжевият метеорологичен код в държавата действа отрицателно върху способността ми да тълкувам.

Налице са безумни разпоредби от вида на:

Чл. 3. Държавните органи, длъжностните лица и гражданите са длъжни да защитават българския език, както и да съдействат за неговото развитие.

Господин Корнезов, с хладно или с огнестрелно оръжие да го защитавам българския език?

В член 4 се появява силно юридическият термин „уважение”:

Чл. 4. Гражданите, които имат друго етническо самосъзнание, са длъжни да се отнасят с уважение към българския език и култура.

Втората цел на законопроекта – да запази автентичността на българския език, възпроизвежда начини да се мисли езикът, характерни за 50-те и 60-те на предишния век, когато са се наливали основите на съвременния български книжовен език и е кипяло активно „езиково строителство”.

Тази цел на законопроекта е заявена от начален текст, който има изцяло констативен характер:

Чл. 5. Българският език е гаранция за развитието на националната култура и наука, както и за националната идентичност на българския народ.

Истински шедьовър е цялата трета глава, която ще си позволя изцяло да цитирам:

Глава трета

РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Чл. 8. Българският език се обогатява с нови изрази и думи чрез народното творчество, достиженията на науката и литературата.

Чл. 9. Изрази и думи от други езици се заменят с български, които възпроизвеждат техния смисъл

Чл. 10. Използването на диалектни изрази и думи е допустимо в литературните произведения и журналистиката.

Чл. 11. В речниците на българския език се включват утвърдените нови изрази и думи.

По отношение на чл. 8: всеки език „се обогатява” от хората, които са активни негови носители в даден момент, и те го „обогатяват” с това, което им е нужно.

По отношение на чл. 9: това на практика означава да се преведат на български не само чуждиците (ненужните заемки, според класификацията на българската традиционна лексикология), но и заемките. Тоест да преведем думи като театър, компютър, кино… Май ще стигнем до сръбската дума „позорище” („театър”)!

От чл. 10 оставаме с впечатлението, че един от основните проблеми на днешния български език си остават диалектните думи и изрази. Да, това е било проблем през 50-те години на XX век, но сега, изглежда, проблемите са други и най-вече – малоумното публично говорене на немалка част от днешните публични личности на България.

Член 11 не подлежи на коментар. КОЙ утвърждава новите думи и изрази?

Отговор ни дават някои точки от чл. 24 на законопроекта:

Чл. 24. Комисията за опазване и развитие на българския език:
2. приема задължителни и препоръчителни решения;
3. приема задължителни решения за замяна на изрази и думи от друг език с равностойни изрази и думи в българския език;
4. приема препоръчителни решения за обогатяване на българския език;
5. приема решения за усъвършенстване на българската граматика след обсъждане от специалисти по българско езикознание, писатели, журналисти и от обществеността;
6. предлага теми за научни изследвания за обогатяването и развитието на българския език;
7. организира издаването на речници на българския език с включване на нови изрази и думи

Смайващи се точките 3, 4 и 5.

Ако комисията реши ”да усъвършенства” българската граматика, като направи от българския отново предимно синтетичен език (с развита падежна система), какво ще правим тогава? Или вероятно под „българска граматика” се има предвид все пак българският правопис, където подобен тип кодификация е уместна. Не зная…

Или пък комисията решава, че през 2012 г. българският език трябва да се обогати с 20%. Жална ви майка, ако не го обогатите, граждани, според стандартите на комисията!

Член 11 не само че е смехотворен, но би породил и лош прецедент в световната лексикография. Освен това е и антинаучен, защото най-малкото издава непознаване на речниковото дело както у нас, така и по света.

Когато се описва как се формира съставът на Комисията за опазване и развитие на българския език, изцяло попадаме в контекста на 50-те и 60-те години на ХХ век: академици и член-кореспонденти на БАН; писатели; Софийският университет (все едно че той продължава да бъде единственият университет в България). За първи път обаче се появява Съюзът на юристите (ясно защо, впрочем); чудя се как не е включен и Светият синод на Българската православна църква, за да бъде идилията пълна…

Така или иначе, съставът на Комисията за опазване и развитие на българския език по-скоро внушава идеята за ретроградност, за някакъв консервативен езиков романтизъм, изцяло несъвместим с днешното битие на езика ни.

Силно се надявам, че Комисията за наука и образование на Народното събрание ще отхвърли тази дванадесета недомислица и че тя изобщо няма да стигне до Пленарната зала на Народното събрание. А ако реши, че все пак такъв закон е необходим, то нека го ограничи само в рамките на първата посочена от мене цел – да затвърди статута на българския език като официален, като го изчисти обаче от всички будещи недоумение членове и алинеи.

Борислав Георгиев е преподавател по множество езикови дисциплини в Нов български университет.


Fatal error: Uncaught Exception: 12: REST API is deprecated for versions v2.1 and higher (12) thrown in /home/novinari/public_html/wp-content/plugins/seo-facebook-comments/facebook/base_facebook.php on line 1044