22.11.2017 год., 14:29 ч.
София
Слънчево
13°C
Влажност: 50%
Вятър: 3 m/s СЗ
 
Пловдив
Слънчево
15°C
 
Варна
Слънчево
11°C
 

Джакпот

1 юли 2012 год., 07:35 ч. | Коментарите

Ще пропусна възможността за хитри коментари около Европейското и колко ли са били печалбите начерното тото. Темата за джакпотите, обаче, си е вечна – във всеки момент някъде има нещо, което се натрупва, а в някой следващ момент то пробива. Може да е енергия в разломи на земните недра, може да е обществено недоволство, особенов „определени прослойки“, а може и да е просто абсцес в нечие тяло, биологическо или по-висше.

Идва ми наум, че ако по някакво по-висше благоволение имах колона и преди да падне режима, вече трябвашеда съм се позовал на трудовете на идеологическата троица Маркс-Енгелс-Ленин. Например щеше да е много джазово да подметна мимоходомдиалектическия принцип за количествените натрупвания, водещи до качествени изменения. И всеки достолепен редактор с висок чин от ДС щеше дружески да си замълчи, че принципа го е измислил Хегел.

Едно време, по комунистическо, джакпоти нямаше, поне не в тотото. Сега се случват често – трупат се, докато ги удари някой късметлия или по съвременната езикова конвенция – тото-милионер. Разни топ-психолози, същите и без-пот-милионери, ни баламосват какво нещастие е това. Не мога да не се позова, макар и в перифраза, на Бай Ганя, който благодарение на промените се докопа до Свиленградската митница – вий на мене джакпота ми дайте, пък не ме учете! Не че съм мислил какво ще го правя. Вие мислили ли сте? Изобщо мечтаем ли?

Мечтите при социализма бяха простички – Лада 1600, апартамент в града, виличка на село. Отвъд трите ключа, тази троица на соц-религията – уреждане детето на работа в някое западно посолство. Екскурзия до ГДР и донасяне на чифт „вечни“ обувки Саламандър или до Унгария за дефицитния Рубик-куб. В краен случай до СССР за циркуляр за виличката. Всички тези благинки зависеха от по-висшето благоволение и придобиването на всяка от тях будеше всеобща завист. Печелеха се с роднински връзки и/или с вярна служба на (службите на) режима. Преплитащите се вериги на роднините и милиционерите. Тогавашнаталична икономическа инициатива беше ограничена до ежедневни тегели от Новотела до Магурата с цел уличнивалутни операции или друга някаква търговийка – нашенско розово масло, западна електроника, съветски хайвер, турски вафлички. Дневният икономически ефект от този черен бизнес беше обикновено колкото месечна учителска заплата иобикновено се харчеше в деня на придобиването му пак там някъде – между Новотела и Магурата, а тези социалистически предприемачи бяха редовни клиенти на милицията. В областта на сивия сектор пък можеше да се правискроменбизнес с видеокасети с „образователно“ съдържание. Или някое от нещата, описани в онзи смешен и до днес филм с Тошко Колеви с неговияопасен чар. Помните ли оттам визията за тежка сватба на покойния вече Георги Русев – роднина, милиционер, роднина, милиционер? Изпадането от тази свещена верига можеше да доведе до прибиране на излишъците, така както ги беше дефинирал Законът за собствеността на гражданите (ЗСГ).Тогава социалистическите медии начело с достолепните си редактори се захващаха с уличените и ги разкатаваха от напълно принципни позиции.

По същото време макро-икономическите сътресения се тушираха сразлични валутни операции, търговийка със съветски нефт на запад, западна електроника на изток и нашенско оръжие на юг. За тези операции, както и за ядрената авария в Чернобил, всички мълчаха в един глас. Такова било времето.

Веднага след началото на политическите промени паднаха ограниченията върху размера на собствеността. Вече всеки можеше да има колкото иска излишъци – банки, заводи, медии, партии. Да си купи готова виличка, дори в чужбина. Или, ако му стиска, повече вилички на стойност колкото всички заплати на всички учители за всичките им години трудов стаж. Не падна, обаче, ЗСГ. Пак можеше да ти съберат излишъците, както са си дефинирани още при социализма. Само дето излишъците вече се събираха с помощта на други еднитрибуквия. Появиха се също нови вестници, телевизии и радиа, както и свободата да публикуваш в тях каквото искаш.

Последните дни, обаче, напомниха и още нещо – загубиш ли по-висшето благоволение, достолепните редактори пак те разкатават. Нищо, че мълчат в един глас за иманетата на онези, които удариха историческия джакпот на червеното тото. Пак познатата верига – милиционер, милиционер, милиционер.

Веселин Тончев е роден през 1962 г. в София. Завършва Химическия факултет на СУ и оттогава работи като изследовател в Българската академия на науките.
vesselin.tonchev@novinarium.com


Fatal error: Uncaught Exception: 12: REST API is deprecated for versions v2.1 and higher (12) thrown in /home/novinari/public_html/wp-content/plugins/seo-facebook-comments/facebook/base_facebook.php on line 1044