В рубриката „Гостът“ ще разговаряме с влогърката Флора Стратиева. Флора учи журналистика и следи политическите събития у нас. Над 112 хил. абонати я следят в Интернет, а политическите коментари, които прави, предизвикват читателите.
Днес в Интернет всеки може да бъде журналист – нужно е само да има телефон в ръка или компютър наблизо. Къде е границата между професионализма в журналистиката и непрофесионализма?
Професионализмът, според мен, до голяма степен настъпва в момент, когато си изградил определен стил или формат, който задължително следваш- да отговаря на минимални стандарти и да служи на обществения интерес. Вярно е, че всеки може да прави видеа, да задава въпроси и да прави разследвания, за да може да трупа дивиденти, но за мен журналистиката винаги е насочена към обществения интерес и съответно следва тази линия.
Следиш ситуацията в страната – за първи път в историята на България виждаме много избори, които са в рамките на една година. Поредните две народни събрания не успяха да се разберат и да сформират кабинет. Какъв е твоят прочит за случващото се у нас? Политическа криза ли е това?
Бихме могли да го формулираме като политическа криза, тъй като е прецедентно в новата ни политическа история. Не е задължително някакъв феномен, който не е наблюдаван досега – напротив. След дългогодишно управление на една партия и в много други държави също се наблюдава сложност за съставяне на правителство. В момента вървим и реално сме навлезли в италианския сценарий. Не е нещо странно, след дългогодишно управление на една партия, да имаме кратки правителства. Това е естествена част от политическия процес и е период, който може да продължи година, но трябва да го преминем. Не е добре, че се съчетава с толкова много кризи, защото ако другите европейски държави могат да си позволят да нямат правителства и имат с десетки години градени институции, които нямат проблеми да функционират в условия на политическа несъстоятелност, то в България не е толкова лесно да се случи това.
Дали ние наистина следваме италианския модел, ако погледнем чисто съдържателно политическите сили? Какво имаме предвид – имаме нови формации, които се появяват на политическата сцена, а зад тези формации застават хора от шоубизнеса, артисти, музиканти, които ако бъдат избрани за народни представители, от тях ще зависи законодателната дейност на страната. Това припокрива ли се с италианския модел?
Дори да сме насочили вниманието си към италианския, подобни вълни се наблюдават и в други държави като Украйна, с избирането на Зеленски. Интересна е тази тенденция, ако трябва да сме честни. Навлизането на хора от различни обществени прослойки, като хора на изкуството, съжалявам, че квалифицирах чалгата като изкуство, е тенденция, която се наблюдава в много държави и на много места. До някаква степен това се дължи на превръщането на политиката от занимание, което е било достъпно преди до определен кръг от хора с потекло и финансови възможности до днес, когато тя е лесно постижима за средностатистическия човек. Постоянно виждаме, че има нови партии и нови формации, които навлизат на политическото пространство. Първоначално наблюдавахме много голям скептицизъм за успеха на съответните формации, включително тази на Слави Трифонов. Сега социологическите проучвания на “Продължаваме промяната” им дават по-високи резултати от партията на Слави Трифонов, когато навлизаше на политическата сцена. Интересното тук е, че поради ниското доверие в традиционната политическа система, хората търсят спасение в други успешни примери.
Имате предвид и политическите сили, нали? Те доста умело търсят подобни лица, за да печелят електорат.
Точно така. И аз попадам, по една или друга форма, в инфлуенсърските среди, но и тяхното участие заема важна роля на политическата сцена.
Вие канена ли сте за народен представител за предстоящите избори?
Да.
Може ли да кажете от коя политическа сила или това е тайна?
По-скоро е тайна.
Ляво, дясно?
Дясно, по-скоро.
Отказахте?
Да.
Защо?
Защото смятам, че не е политически адекватно. Виждам политиката по̀ малко по-различен начин. Все пак съм на 21 г., не смятам, че такива хора трябва да влизат в политиката, колкото и обратно да звучи на мантрите на протеста от миналата година. Смятам, че трябва да имаш поне малко базова политическа култура с опит и умения в дадената сфера, за да допринесеш нещо към нея. Най-малкото да знаеш в коя комисия ще попаднеш в Парламента. Няма никакъв смисъл от „кеширането“ на известност и популярност и многото гласове, заради самото влизане в Парламента. Трябва да има нещо, което трябва да се даде- това е моето виждане.
Като говорим за онова, което трябва да се даде, все пак Вашата прогноза каква е? След изборите ще имаме ли хора в парламента, които ще могат да дадат нещо от себе си или пък ще разчитат на популярността, която имат преди да влязат в Народното събрание?
Със сигурност ще има много хора, които могат да допринесат, все пак прогнозите са, че 7 партии влизат и от тези хора все ще има такива, които са специалисти в дадена сфера. Но за мен те отстъпват място на такива, които са сложени там, за да привлекат гласовете. Като политическата система е до такава степен в криза, че партиите търсят всякакви пиар методи, за да привлекат подкрепа. Хората са уморени от провеждането на трети поредни избори в рамките на година.
Ще имаме ли кабинет, според Вас?
Да, силно се надявам. 60% според мен е вероятността, но е голям шансът да издържи най-много до пролетта. Не смятам, че политическата система би изпратила гражданите на поредни избори.
Понеже Вашата аудитория в Интернет е по-млада, но онези, които няма да ходят да гласуват и се отказват от правото си на вот, какво да им кажем?
Знаете ли, на предните избори това беше много по-лесен въпрос за отговаряне, защото не знаехме кой ще е първи и втори, както и реда на партиите. Затова аргументирах желанието на повечето млади хора да гласуват с това, че всеки един глас е по-важен от всеки път. За първи път нямахме представа как ще изглежда парламента. До такава степен, че ГЕРБ да не са първи, а да има разместване на политическата сцена. Сега е много по-трудно, защото имаме промяна на промяната. За мен хората трябва да отидат да гласуват, независимо заради какво. Оправданието, че за трети път отиваме на избори, за мен, е несериозно, тъй като самото гласуване не отнема кой знае колко много време. Това е граждански дълг, който се проявява веднъж на няколко месеца в случая. Не мисля, че създава някакви проблеми, а относно това дали има някакъв смисъл и дали ще се промени нещо, според мен, да, тъй като все още се намираме в ситуация, където партиите са до някаква степен разделени на лагери и всеки един глас би допринесъл за надмощието на единия лагер и достигането до 121 депутата.
Благодаря Ви!
И аз благодаря!